Развитието на статичните заболявания е зависимо от много фактори, които водят до отслабване на съединителната тъка и взимане на превес от страна на по-високото налягане. В част от случаите се касае за анатомичен (вроден) недостатък, при други е налице генетична предразположеност, а при трети състоянието е придобито вследствие на травма (напр. травматично раждане), някои общи заболявания(хронична кашлица, затлъстяване) или фактори на околната среда (вдигане на тежести). Най-често е налице комбинация от фактори, които прогресивно водят до промяна в местоположението на коремните органи. При навлизане в менопауза, съединителната тъкан търпи значителни промени във връзка с промяна на нивата на женските полови хормони. Това е и причината пролапс на женските полови органи да се наблюдава най-често след 60 годишна възраст. Тъй като съединителната тъкан изгражда фасциалните обвивки на цялото тяло, тези пациенти са предразположени към сформиране на хернии и на други места.

                Лечението на свличането на женските полови органи се определя индивидуално за всеки пациент в зависимост от степента и типа на свличане, възрастта и наличието на придружаващи заболявания, активностите на пациента (двигателна, спорт, труд, полов живот и др.) както и резултатите които целим. Консервативния подход е свързан с гимнастика и е подходящ при леки степени, изисква постоянство, но за съжаление е с ограничена ефективност. При възрастни, увредени пациенти могат да се поставят повдигащи песари във влагалището, които се понасят добре от част от пациентите, но най-често водят до декубитални рани и възникване на възпалителни усложнения. Оперативно лечение извършваме чрез два основни достъпа: вагинален и абдоминален- минимално инвазивен (лапароскопски или роботизиран) или чрез разрез на коремната стена. Съществуват и различни модификации на оперативните техники, които би следвало да бъдат индивидуализирани.